СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
РАЗРЕШИТЕЛНИ РЕЖИМИ В ОБЛАСТТА НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННАТА ДЕЙНОСТ
Доц. д-р Райна Николова
Търговските радио- и телевизионни оператори осъществяват своята дейност на основание на лиценз или удостоверение за регистрация. За разлика от БНР и БНТ, чиито устройствен закон е ЗРТ (административен закон), частните електронни медии възникват на основание на търговското законодателство. Преди да се превърнат в субекти на радио- и телевизионната дейност, те вече притежават правосубектност. Настоящото изследване има за предмет анализа на видовете правни способи за регулиране на дейността на частните електронни медии, както и характеристиките на разрешителните режими в областта на радио- и телевизионната дейност.
Конституцията на Република България определя видовете обекти и видовете дейности, които подлежат на специална правна уредба, както и способите на регулация – концесия или разрешение в разпоредбите на чл.18, ал.3 – ал.5:
а) държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения (обекти на ползване),
б) със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества (сфери на дейност),
в) условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните хипотези, се уреждат със закон.
ТРИ КРИТЕРИЯ ЗА ЕФЕКТИВНОСТ НА БЪДЕЩИЯ АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
Д-р Младен Младенов
Периодично в медийното пространство се появяват кратки загатвания, че „проектът на бъдещия Административнонаказателен кодекс” „е готов”, „се обсъжда”, „ще бъде внесен за приемане” и т.н. Към настоящия момент обаче актуална информация от страна на отговорните за проекта лица или институции не е налице, или поне не е публикувана в достъпните за широката публика източници на информация – например в интернет. Наличната информация или е стара (от 2007 година), или е фрагментарна (само откъслечни коментари или виждания по тематиката).
За пореден път наблюдаваме едно от „заболяванията” на българското „нормотворчество” – липса на прозрачност на процеса, свързан с предлаганите като бъдещи общи норми на поведение текстове в проект на нормативен акт. Тази порочна практика открай време е свързана със следните характеристики: първо, „съставителите” обикновено са едни и същи лица, „припознати като авторитети”, като обикновено те нямат много общи срещи с практиката или са имали практически опит много отдавна в миналото; второ, тези „съставители” най-често „стъпват” на сега действащите нормативни разпоредби, като не съобразяват проектонормите с настоящите реалности; трето, ако те би трябвало да действат колективно (например – като работна група по проекта на нормативен акт), няма никакви индиции те да провеждат реални и задълбочени обсъждания, а ако въобще има такива – усещането е, че те са формални; четвърто – като принцип ангажиментът на „съставителите” с „проекта” се разтяга невъобразимо дълго във времето (с години, а понякога – с десетилетия). Странно как обществото и държавата могат да си позволят такава неефективна дейност (за финансирането на която най-вероятно се отделят публични средства).
ПРАВЕН РЕЖИМ НА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО И НЕЗАБАВНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
Евгени Стоянов, доктор по право
В правните норми се съдържат правни понятия. Точното възприемане на понятието, заложено в правната норма, е предпоставка за правилното й прилагане. От това общовалидно правило не правят изключение и административните норми и понятия. Според Венелин Ганев правните понятия имат двояко значение. Първото е, че „те представляват синтез на емпиричната действителност”1. Второто значение е, че „включени в правните норми, те трябва да предписват бъдещото човешко поведение”2. Правните понятия имат задължителност и неоспоримост, която е равна на тази на самите правни норми. Предмет на настоящата статия е изясняването на две правни понятия, а именно - “предварително изпълнение” и “незабавно изпълнение” на индивидуални административни актове.
Преди да се премине към анализ на “предварителното” и “незабавното” изпълнение на индивидуалните административни актове, следва да бъде посочен методът, който ще бъде използван при анализа на тези две правни понятия. Методът се основава на разбирането, че правните норми трябва да се изследват отделно от фактите от обективната действителност. Освен това правните норми следва да се приемат не като резултат от обективната действителност, а като нещо самостоятелно, което притежава свой собствен живот. За изясняването на посочените две понятия ще бъдат потърсени връзките между отделните правни норми.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„Държавнослужебно право на Република България“ от проф. д-р Добри Димитров
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
|