СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
СПОРАЗУМЕНИЕТО ПО ЧЛ. 20 ОТ АПК И АДМИНИСТРАТИВНИЯТ ДОГОВОР
Доц. д-р Цветан Сивков,
преподавател по административно право и процес
в СУ “Св. Климент Охридски”
С приемането на Административнопроцесуалния кодекс бе направен като цяло сполучлив опит за кодифициране на административното процесуално право. Това е важна стъпка напред не само от гледна точка на административното право, но и като елемент от развитието на българската юридическа практика и теория. Приемането на такъв важен нормативен акт има значение и за така дискутираната напоследък в България реформа на съдебната система.
АПК съдържа правила по отношение на различни фази и производства, които са част от административния процес в неговото широко разбиране. В сравнение с доскоро действащите процесуални закони – ЗАП и ЗВАС, той регулира много по-широк кръг отношения, които имат съществено значение в процесуалната област.
ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА МЕДИЙНИЯ РЕГУЛАТОРЕН ОРГАН
Доц. д-р Райна Николова,
член на СЕМ
Правното положение на медийния надзорен орган има особено важно значение за аудио- и аудиовизуалния сектор, доколкото Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори. Юридическите белези, които определят неговата персонифицирана същност, са предмет на настоящото научно изследване.
Проявна форма на автономността на медийния сектор е институционалната самостоятелност на регулатора. В съответствие със своите законодателни системи и демократични и културни традиции различните държави създават регулаторни органи по различни начини, което показва, че има разнообразие относно средствата, чрез които се постигат независимост, ефективни правомощия и прозрачност. Българската конституционна практика се е произнасяла нееднократно относно независимостта на медийния регулатор. Предмет на обсъждане е дефиницията, която се дава за него в закона – "публичноправен", "държавен", "независим административен" орган.
ИМУЩЕСТВОТО НА ЗАДЪЛЖЕНОТО ЛИЦЕ КАТО ОБЕКТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ ПО РЕДА НА ДОПК
Здравко Славчев,
ст. ас. по данъчно и финансово право
Принципът е, че цялото имущество на задълженото лице (чл. 213, ал. 1 ДОПК) гарантира изпълнение на определено с влязъл в сила акт на орган по приходите задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски. Компетентният орган по приходите може да предприема действия и издава актове, ограничаващи длъжникови права, вкл. такива, чиито правни последици облагодетелстват трети лица. Имуществото в производството по събиране на публичните финансови вземания се разглежда като съвкупност, включваща различни по обем и вид права, които се упражняват от задълженото лице. Освен добре познатите на общото изпълнително производство права – на собственост; по вземания; искове срещу трети лица и други, в данъчно-осигурителното производство публичният кредитор може да упражни значително по-широк кръг длъжникови права - сред тях е правото върху марка (чл. 9, ал. 2 ЗМГО). То се включва сред имуществото на задълженото лице и може да бъде придобито от държавата, респ. общината за удовлетворяване на публичното ѝ финансово притезание.
ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА КОЛЕГИИТЕ ОТ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Определение № 3 от 16 юли 2009 г. по т.д. № 5/2008 г., докладчик съдия Пенка Иванова.
Тълкувателно решение № 4 от 16 юли 2009 г. по т.д. № 2/2009 г., докладчик съдия Галина Солакова.
Тълкувателно решение № 5 от 8.09.2009 г. по т.д. № 1/2009 г., докладчик съдия Веселина Тенева.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„Административен процес“ от проф. д-р Кино Лазаров и доц. д-р Иван Тодоров
УКАЗАТЕЛ НА РЕШЕНИЯТА И ОПРЕДЕЛЕНИЯТА |