Съдържание на брой 1/2011

КОНСТИТУЦИОННИ ОСНОВИ НА МЕХАНИЗМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ
Проф. д-р Иван Г. Стоянов

В правната теория се приема, че широкото схващане за държавното управление и преодоляването на неговото третиране като дейност само на изпълнително-разпоредителните органи позволява по-пълно да се разкрие взаимодействието на органите на държавна власт и държавно управление. Законът се разглежда като средство на управлението в широк смисъл.
Механизмът за управление на публичните финанси е правен механизъм. Както правилно отбелязва авторитетният учен проф. М. Костов, финансовите отношения не могат да съществуват вън и независимо от държавата и от правното регулиране. Това се потвърждава от такива основни и традиционни институти като бюджета и данъците. Съгласно чл. 84, т. 2 КРБ Народното събрание приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му, а чл. 60 КРБ предвижда, че данъците се установяват със закон. Тези обществени отношения /бюджетните и данъчните отношения/ не могат да съществуват по друг начин и в друга форма, освен като правни отношения. Както основателно отбелязва авторитетният френски автор П. Годме, от една страна финансовият механизъм в развитите страни се регулира от нормите на конституцията, от друга страна неговото действие в значителна степен влияе на осъществяването на държавната власт. За да се разбере добре конституционният режим, необходимо е да се знае как функционират финансовите институти.



НОВИТЕ МОМЕНТИ В ПРАВНИЯ РЕЖИМ НА КОНФЛИКТА НА ИНТЕРЕСИ ПО БЪЛГАРСКОТО ПРАВО
Николай Николов,
доктор по право

Със закона за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /ЗПУКИ/ бяха направени няколко съществени промени в правния режим на тази материя. Всъщност това пето изменение на действащия от 1.01.2009 г. закон бе най-сериозното в сравнение с предходните.
Най-важните от тях са :
- разширяване на кръга лица, заемащи публични длъжности, изчерпателно изброени в чл.3, т.1-25, чрез изменение на т.25;
- създаване на нов специализиран държавен орган - комисия, която провежда първата фаза на образуваните производства за тежки нарушения по чл.35, 37,21 и 22 и установява със свой акт конфликт на интереси по тези текстове;
- възлагане на председателя на новата Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /КПУКИ/ функциите на административнонаказващия орган и провеждане на две отделни взаимозависими фази на едно производство, които завършват със самостоятелни актове – решение на комисията за установяване на конфликт на интереси или акт за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН при леките нарушения и наказателно постановление за налагане на административно наказание.
В предишния си вид, при който съдът събираше доказателства, установяваше със свой акт тежките нарушения на ЗПУКИ и налагаше административни наказания, производството с основание бе определяно като „екзотично”. Влязлата в сила на 1.04.2011 г. нова процедура възстанови обичайни за административното процесуално право правила.
Нееднократно сме аргументирали тезата, че в отменения си вариант, действал до 31.03.2011 г., производството по закона бе административно. Това е още по-валидно за действащия режим, когато издаването на индивидуален административен акт за установяване на тежки нарушения е поставено в центъра на производството пред административен орган.


ДАНЪЧНА РЕВИЗИЯ ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ОБЩИНСКИ БЮДЖЕТ
Здравко Славчев,
асистент по данъчно и финансово право

От началото на календарната 2011 г. измененията на ЗМДТ предоставиха възможност на общинската приходна администрация да извършва данъчно-осигурителен контрол под формата на ревизии за задължения към общинските бюджети. Поради това в настоящото изложение ще бъдат изложени правилата за образуване, развитие и приключване на данъчна ревизия за задължения към общински бюджет.
Законността на актовете на общинската публична власт в сферата на финансовите правоотношения е гаранция за ненарушаване правата на задължените лица. Ревизионно производство, което се явява самостоятелна система за общински контрол, се извършва при спазване на точно определен в закона процесуален ред.
Общинската администрация като страна в ревизионно производство упражнява властнически правомощия и адресатите на нейните актове са правно задължени да се съобразят със съдържащите се в тях властнически разпореждания.
Установяването, обезпечаването и събирането на общинските публични финансови вземания се извършва по реда на ДОПК – чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. От своя страна процесуалните норми имат за цел да регулират обществени отношения, свързани с реализирането на права и задължения, предизвикани от функционирането на изпълнително-разпоредителната дейност на държавната и общинската публична власт. Тези норми са динамичен комплекс от процесуални действия на участващите в производството субекти, отличаващи се със сложно и богато съдържание, подчинено на една цел – пълно, навременно и ефективно реализиране на правни отношения, възникнали при и по повод изпълнително-разпоредителната дейност на държавната или общинска приходна администрация.



РОЛЯТА НА АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВОСЪДИЕ ЗА ЗАСИЛВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ КОНТРОЛ НАД СИСТЕМАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
Николай Павлов
БАН

Административното правосъдие има ключова роля за осигуряване на законосъобразно и правилно държавно управление. В теорията ясно са формулирани основните функции на административното правосъдие в тази насока. На първо място, това е защитата на субективните права и интереси на гражданите. На второ място, съдебният контрол играе роля на мярка за законност при издаването и изпълнението на административни актове от компетентните органи на изпълнителната власт. Третата важна функция се свързва с широката възможност чрез административното правосъдие да се разкрият слабостите и недостатъците на администрацията и да се обезпечи законността на държавното управление.

През годините след 1991 г. системата на административното правосъдие има съществена роля за контрола над органите на изпълнителната власт в изключително важни за обществения живот сфери, като енергетика, здравеопазване, устройство на територията и др. Предмет на настоящото изследване е ролята на административното правосъдие за осигуряване на законосъобразно и целесъобразно държавно управление в един специфичен сектор от държавната администрация – т.нар. система за национална сигурност. Поначало терминът „система за национална сигурност” има фикционен характер и е по-характерен за политологията, отколкото за правната доктрина. Същевременно след приемането на новата Стратегия за национална сигурност на Република България през м.март 2011 г. този термин вече е „легализиран” във важен политически документ, който стои в основата на по-нататъшното развитие на нормативната база в тази сфера. Макар в стратегията да не се дефинират изрично органите на изпълнителната власт, които спадат към системата за национална сигурност, при сегашната държавна организация това са преди всичко министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”.

ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА КОЛЕГИИТЕ ОТ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

Тълкувателно решение № 1 от 07.02.2011 г. по т.д. № 5/2010 г., докладчик съдия Галина Матейска и съдия Диана Гърбатова.

Тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. по т.д. № 6/2010 г., докладчик съдия Соня Янкулова.

Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по т.д. № 7/2010 г., докладчик съдия Кремена Хараланова.


ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ

„Юридически факти в данъчното право” от проф. д-р Иван Г. Стоянов