| СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ИЗДАВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ПО АПК
Проф. д-р Кино Лазаров
Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации (чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Този текст е възпроизвеждане на чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство (ЗАП), който през дългогодишното прилагане на този закон се оказа много полезен.
Следователно доказателства са фактите, които имат значение за решаването на въпроса, предмет на процеса (административното производство) и са установени по нормативно предписания ред.
Доказателствените средства са способите, начините, чрез които се събират доказателствата.
Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти – т.е. на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на процеса.
При условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка (т.е. освен ако не действа в хипотезата на оперативна самостоятелност).
СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Проф. д-р Любен Караниколов
Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК), в сила от 01.01.2006 г., съдържа уредба на редица специфични административни производства по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите. Като всички процесуални закони и като кодифициращ процесуален нормативен акт ДОПК отделя необходимото внимание на доказателствата и доказателствените средства – глава осма (чл.37-41). Всъщност, както се отбелязва в процесуалноправната литература, доказателствените средства в трите основни процесуални закона са едни и същи: ГПК (чл. 163-202), НПК (чл.115-134), Административнопроцесуалния кодекс (АПК) (чл.171). Това е естествено, тъй като и трите процеса са съдебни и са произлезли от гражданското съдопроизводство (към тях трябва да добавим и ДОПК. Разбираемо е, че има разлика относно правната характеристика на доказателствените средства в различните процеси, но в своята същност те се припокриват. Може да се съжалява, че законодателят „избърза” с приемането на ДОПК преди приемането на АПК, в сила от 12.06.2006 г., което щеше да даде възможност да се избегнат някои уредби чрез съответни препратки към АПК. Такъв подход би позволил ДОПК да се „разтовари” максимално от всякакви „чужди тела”, в него да се уредят само специфичните въпроси, касаещи производствата по установяване на публичните вземания и тяхното събиране, като за неуредените въпроси се предвиди субсидиарното приложение на АПК.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ В ТЕОРИЯТА НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ ДОГОВОР В РУСИЯ
Памела Бучкова
В руската административна доктрина А. И. Елистратов е сред първите автори, които още през 1922 г. отбелязват, че макар и в административното право да господства принципът на едностранно властване, в отделни случаи използването на договор вместо принудителен режим е по-целесъобразно, доколкото позволява икономия на материални и финансови средства. Наред с това авторът посочва, че в условията на социален компромис между държавата и различни икономически и социални групировки договорният акт се установява като толкова възможна форма на държавен акт, колкото е и едностранното волеизявление на властта. Посоченият автор не възприема договора в административното право като самостоятелна форма за проява на властническо въздействие, а като форма на управленски акт – административен акт. Нещо повече – той не си служи с термина административен договор, а използва понятието договорен административен акт.
Същественото преобразуване на руската държава и право след 1945 г. довежда до отхвърляне на идеята за възможно договаряне в сферата на публичноправните отношения. В центъра на вниманието се оказва едностранният по своята юридическа природа административен акт. В.А. Власов отбелязва, че административното право изучава различните видове административна дейност под формата на административни актове и административни принуди.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„Терминологичен речник по публичноправни науки и управление на публичната дейност” от Василев, Александрова, Кресналийска, Чешмеджиева |