Съдържание на брой 5/2011

ХАРАКТЕРЪТ НА АКТА ПО ЧЛ. 21, АЛ. 5 ОТ АПК
Веселина Канатова-Бучкова

Разпоредбата на чл. 21 от АПК, в алинеи от първа до четвърта включително определя волеизявленията, действията и бездействията на административните органи или другите органи и организации, овластени с изпълнително-разпоредителни правомощия, които съставляват индивидуални административни актове и по отношение на които са приложими установените в Административнопроцесуалния кодекс производства по издаването, обжалването и изпълнението им. Алинея пета на чл. 21 от АПК изключва от понятието „индивидуален административен акт” волеизявленията, действията и бездействията на административните органи, когато те са част от производството по издаване на окончателните индивидуални, общи или нормативни административни актове. Прави впечатление, в сравнение с отмененото понятие за индивидуален административен акт в чл. 2 от ЗАП (отм.), че в Закона за административното производство липсва аналогична правна регламентация на чл. 21, ал. 5 от АПК. В отменения ЗАП разпоредбата на чл. 3, т. 4 от ЗАП (отм.) изключва приложението на закона по отношение на вътрешнослужебните административни актове, с които по определение се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, но тези актове не са аналогични на актовете, които се обхващат от приложното поле на чл. 21, ал. 5 от АПК. Правното положение, че актовете, които са част от определено производство по издаване на конкретен административен акт, не подлежат на самостоятелно оспорване пред по-горестоящия административен орган или пред съда при действието на отменения ЗАП, следваше от правилото за засягане правната сфера на адресата на акта, което засягане става с крайния административен акт, който създава конкретни права или задължения или засяга права или законни интереси. В този смисъл чл. 21, ал. 5 от АПК не установява нов правен принцип, различен от съществуващите виждания в административноправната теория и съдебна практика.

ДОГОВОРНОТО НАЧАЛО В ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ И РЕГУЛИРАНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Мария Радева,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Основен принцип при осъществяването на задължителното здравно осигуряване, въведен със Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 70/1998) (ЗЗО), е договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Регламентираното от ЗЗО договорно начало се осъществява на две равнища – национално и индивидуално.
Съгласно чл. 53 от ЗЗО за осъществяване на дейностите по задължителното здравно осигуряване НЗОК и Българският лекарски съюз приемат чрез подписване Национален рамков договор за медицинските дейности (НРД МД), а НЗОК и Българският зъболекарски съюз приемат чрез подписване Национален рамков договор за денталните дейности (НРД ДД).
Същественият за практиката въпрос относно правната природа на НРД законодателно е решен с измененията на ЗЗО (ДВ, бр. 101/2009) и нормата на новия чл. 4а. Съгласно цитираната норма НРД е нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите.
Макар формално наименованието на съглашението между НЗОК и БЛЗ/БЗС да е дефинирано “рамков договор”, предвид дефиницията на чл. 4а от ЗЗО, същият е институт на административното право. ЗЗО в чл. 53 до 56 вкл. определя съдържанието на НРД, реда за подписването му, правилата за обнародване, последиците при неподписване на НРД.
Според проф. Зиновиева договорът по ЗЗО (в частта задължително здравно осигуряване) е пример за съществуването на т. нар. административни договори в законодателството и практиката, макар и да липсва изрична правна уредба.
В раздел 7 на глава 2 от ЗЗО, макар и озаглавен “Договор между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ” липсва легална дефиниция относно този договор. От различни разпоредби на ЗЗО и НРД могат да се изведат белезите на договора. С оглед страните и предмета на този договор същият освен облигационни в много по-голяма степен поражда административни правоотношения.


ТЪЛКУВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПО ДАНЪЧНИ СПОРОВЕ
Здравко Славчев

Същината на касацията по данъчно-осигурителни спорове е проверката за правилно приложение на закона при решаване на конкретен спор. Тази непосредствена задача на касационната проверка е по-лека в сравнение с дейността по осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане (чл. 125 КРБ) на законите в административното правораздаване.
Тълкувателната дейност е основен израз на върховния съдебен надзор.
Единството в тълкуването и прилагането на закона от специализираните административни съдилища е основната цел на касацията.
Понастоящем тълкувателната дейност е уредена и от процесуален закон, и от устройствен закон.
Този дуализъм подчертава законодателната неяснота относно същината на тълкувателната дейност – част ли е от касационната проверка за законосъобразност, или е самостоятелен вид защита на закона.
Именно поради това може да се твърди, че тълкувателната дейност се проявява извън същинската дейност на касационното административно правораздаване.
Уреждане на тълкувателната дейност в съдоустройствен закон допринася за разкъсване на единството между правораздавателната и тълкувателната дейност на касационната инстанция. По такъв начин трудно ще бъдат преодолени противоречията в мотивите и диспозитивите на съдебните актове, постановени по спорове с идентична фактология от различни състави в една колегия. Вероятно ще се увеличава и броят на особените мнения на съдиите в съставите, решаващи административни спорове. И в международното право се налага изясняване на въпроса за последиците от тълкувателната дейност на наднационални юрисдикции.

ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА КОЛЕГИИТЕ ОТ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

Тълкувателно решение № 4 от 17.10.2011 г. по т.д. № 9/2010 г., докладвано от съдия Анна Димитрова

Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011 г. по т.д. № 8/2010 г., докладвано от съдия Галина Карагьозова

РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС

ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ


ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ

„Административният договор“ от д-р Памела Бучкова