СТАТИИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ
АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА, ЧРЕЗ КОИТО ДЪРЖАВАТА ВСТЪПВА В ГРАЖДАНСКИ ПРАВООТНОШЕНИЯ
Атанас Кирчев
Административната дейност, възприемана като държавното управление в собствен смисъл, се осъществява в три основни правни форми: (а) издаване на административни актове, (б) материално-технически действия по подготовка и/или изпълнение на административни актове, и (в) сключване и изпълнение на гражданскоправни сделки, наричани от акад. П. Стайнов „частностопански актове, договори и покупки на държавата”. Съвременната демократична държава в нарастваща степен осъществява функциите си чрез третата, частноправната форма на административна дейност вместо чрез средствата на властническата принуда, като тази тенденция има своето социално обяснение. През последните две десетилетия и у нас се забелязва видимо нарастване на сключваните от държавата в изпълнение на нейните функции гражданскоправни сделки, което потвърждава, че административната дейност в България също се вписва в посочената тенденция.
При сключването на гражданскоправни сделки от държавата в почти всички случаи нашето законодателство предвижда провеждането на предварителни административни производства, с предназначение да определят насрещната страна (съконтрагента) по сделката и част или цялото й съдържание (правата и задълженията на страните). Въз основа на резултата на това производство, обективиран в неговия заключителен акт, административният орган и определеният съконтрагент впоследствие при условията на равнопоставеност сключват сделката със съдържанието, определено в административното производство. Така сключването на сделки от държавата се проявява като смесен фактически състав (ФС), който се формира в две фази: първа, административна, и втора, гражданскоправна. Поради предназначението си да подготвят сключването на гражданскоправна сделка този тип производства имат двойствена правна природа: от една страна, по форма те са административни производства, които се осъществяват по реда и условията, предвидени в съответния специален закон при субсидиарно приложение на АПК; от друга страна, по съдържание от гражданскоправна гледна точка те са способ за формиране и обективиране на волята на страните по сделката - административния орган и участника в производството като гражданскоправни субекти за сключване на сделката.
ЕДИН НЕПОЗНАТ ПРИНЦИП НА ДДС
Любка Ценова
В решението си по дело C- 291/92, Dieter Armbrecht, [1995] стр. I – 2775, относно приложението на Шеста директива, Съдът на ЕО определя реда, който трябва да се прилага от държавите членки при облагане с ДДС на дълготрайните активи, когато тези активи се използват от данъчнозадължените лица както за професионални, така и за лични цели.
В посоченото решение Съдът на ЕО застъпва тезата, че „когато един дълготраен актив, включително и недвижим имот се използва както за извършване на стопанска дейност, така и за лични нужди, данъчнозадълженото лице има право на избор за целите на ДДС:
- да включи изцяло актива в имуществото на своето предприятие; или
- да запази актива в своето лично имущество, като по този начин го изключи от системата за облагане с ДДС; или
- да включи актива в своите стопански активи само относно частта на ефективното му използване за професионални цели”.
В мотивите към решението по дело C- 291/92 Съдът на ЕО посочва, че направеното от него тълкуване относно данъчното облагане на дълготрайните активи, използвани едновременно както за професионални, така и за лични цели, е съобразено с един от основните принципи на Шеста директива, според който данъчната тежест се поема от крайния потребител на стоката или услугата, а не от данъчнозадълженото лице.
РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ВАС
ПЪРВА КОЛЕГИЯ
ВТОРА КОЛЕГИЯ
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ
„Механизъм за управление на публичните финанси“ от проф. д-р Иван Г. Стоянов
|